Помогнете да запазим този сайт чист и реален! Ако мислите, че тази снимка е неподходяща кликнете тук
НЕЩО ПОВЕЧЕ ЗА МЕН
ТЪРСЯ ХАЙ ЛЕВЕЛ МАЦКА ДА МИ ДАВА АКЪЛ!
С жени и прости хора трудно се общува!
Докато повечето сте ми противни, ще знам, че имам вкус..
Във всяко пътуване,
човек трябва да се запита
дали поема по правилния път.
Много пътища са дълги и криволичещи,
изпълнени с хора, изгубили насока.
Някои проправят свой път,
водени от вярата,
търсейки не място, а сродна душа.
Други пристъпват заедно,
намирайки сигурност в човека до тях.
Малцина се отклоняват от дирята,
в опит да избягат от изкушението.
А тези, които следват сляпо пътя,
изгубват представа
накъде ги води той
и много често се изненадват
от посоката.
Когато постигнем мир
с вътрешното си Аз
възможностите ни стават безгранични.
Бъдещето е изпълнено с обещания.
Настоящето е пълно с очаквания.
Но когато пренебрегнем
инстинктите си
и започнем борба
с най-дълбоките си копнежи...
Се появява съмнението.
Накъде води пътеката?
Най-важният въпрос...
можем ли всъщност да се променим..
Ето защо е толкова важно да позволим на някои неща да си отидат. Да ги пуснем на свобода. Да се избавим от тях.
Хората трябва да осъзнаят, че никoй не играе с белязани карти.. понякога печелим, друг път губим. Не се надявай да ти върнат нещо, не се надявай да признаят усилията ти, да открият гениалността ти, да разберат любовта ти. Не се колебай да приключиш някой етап. Не от гордост, от некадърност или надменност, а защото той просто не се вмества повече в живота ти. Затвори вратата, смени диска, почисти дома си, изтупай праха. Престани да бъдеш този който си бил и се превърни в този, който си всъщност.
Когато нямаше повече какво да губя, получих всичко. Когато престанах да бъда този, който бях, преоткрих себе си.
Когато разбрах какво е унижение и въпреки това продължих напред, осъзнах че съм свободен да избирам съдбата си.
Любовта е необуздана сила. Когато се опитваме да я контролираме тя ни унищожава. Когато се опитваме да я вкараме в затвор, тя ни поробва. Когато се опитваме да я разберем се чувстваме изгубени и объркани.
Винаги съм търсил себе си в жените, които съм обичал. Гледах чистите им красиви лица и се виждах отразен в тях. От друга страна те също са ме гледали, виждали са саждите, покриващи лицето ми и колкото и интелигентни и сигурни в себе си да са били, накрая са се виждали отразени в мен и са мислели, че са по-лоши, отколкото са в действителност. Ала аз самият го разбрах едва когато видях промяната в погледа им. Винаги съм поглъщал тяхната светлина, енергията им и те ме правеха щастлив, уверен в себе си, способен да вървя напред. А те са ме гледали и са се чувствали грозни, потиснати.
Следователно, за да я видя отново, лицето ми трябваше да стане толкова чисто, колкото нейното. Преди да срещна нея, трябваше да срещна себе си..
СЪРЦЕТО НЯМА СЛУГИ. ТО САМО СИ СЕРВИРА И ВИНОТО И ОТРОВАТА..
Дойде с мълчание на Ангел
разпръскващ свойта мъдрост по света
дойде като едно видение
в живота ми скован
от пипалата на леда.
Дойде с мълчание на птица,
загубил крясъка в сивия си ден.
Дойде с желанието на девица,
да бъде блудница
в своя сетен ден.
Дойде със поривите и мечтите
да бъдеш "свой" във свят студен.
Дойде, но блясъкът измамен на парите,
ти върна като бумеранг измамния си ден.
Дойде и грабна от живота,
тъй както звярът грабва свойта жертва.
Дойде невинен, но суров
теб бъдещето запечата във консерва.
Дошъл, разбрал, че всичко е жестокост
си тръгваш не с наведена глава
и челото ще бъде вирнато високо,
макар че всичко е осеяно от самота.
Дойде с мълчание на Ангел,
а тръгваш с рев на диво псе.
Човешкият живот е сива пепел,
разпръсната в безкрайното море.
АКО АЗ НЕ СЪМ ЗА СЕБЕ СИ, КОЙ ЩЕ Е ЗА МЕН? НО АКО АЗ СЪМ САМО ЗА СЕБЕ СИ - ЗАЩО СЪМ?!
В твоята стая-
стая на сенки,
тихо навлизам
в твоята стая-
съзнание празно,
едно огледало
което показва времето спряло
в твоята стая-
тихо навлизам,
оглеждам се бавно
и себе си питам
тук ли си или те няма
жив ли си или измама
химера лъжлива,
скъсана нишка,
и тежка въздишка.
в твоята стая-
влизам и сядам,
разглеждам картини,
болящи и диви,
ненужни горчиви-
спомени сиви
в твоята стая,
тихо се свивам
и филма си пускам-
започва, но не тъй щастливо.
от екрана малък
ми маха вяло
едно лице, от призрачно
по-бяло.
него изтривам,
страха си прикривам!
в твоята стая,
и ТИ тихо влизаш
поглеждаш ме бавно
какво ли в мен виждаш
разбити надежди?
вопли излишни?
пътища скрити?
открита болка?
спомен нов?
една надежда?
мисъл за любов?
в твоята стая
виждам и друго!
дълбоко е скрито,
с пепел и болка е
цяло покрито.
в твоята стая
скрил си мечтите !
нежен и чуствен,
ранен романтик,
истински шантав,
измамно почти,
събиращ, раздаващ
и стъпки оставящ.
бездомен във къщи
навънка велик.
често безумен и
рядко щастлив
объркан, изгубен
търсещ и бягащ
връщаш се пак
и кратко оставащ.
взел много или дал?
обичал или лъгал?
и купища сълзи пролял.
ТОВА, КОЕТО ПРИТЕЖАВАШ, СЪЩО ТЕ ПРИТЕЖАВА!
Не знам накъде пътувам, а реалността ме води в обратна посока. В капан съм откакто съм роден. Престъпление ли е да се боря за любовта?! Всички ми повтарят, че е грешка, каква полза да опитвам. Не мога да излъжа, няма любов за мен, намерих купчина вехти и изтъркани клишета, болящи думи, горчилката - изпих я цялата. Желанието го имаме всички, изпитанията не издържахме, потъпкваики себе си. Дойде време да събера мечтите си в катафалка. Всеки страда, но никой не вижда. Запази спомените и ги брани от времето, не се оставяй то да те измами. И пак не мога да дишам, нещо не е наред, защото всеки път когато дишам, имам чувството че умирам. Имам кошмари, мечти за самоубийство. Събуждам се и се задушавам, увивам се в чаршафите. Викам сестрата, защото ме боли, за да си спомня. Как стигнах дотук? На дъното съм и все повече свиквам и даже започва да ми харесва. Моля за помощ, крещейки през сълзи имена и думи изгубили отдавна значението си. Накъде да поема, губя смисъла и посоката, защото дори убийците плачат, но пука ли му на Господ. Опитвам се да си спомня лицето си преди години, очите преливащи от живот и сладки илюзии, но боли.
Вървя през гробищата и говоря на пръстта. По-добре да умра, гърчейки се от разочарования, отколкото да живея като
страхливец. Изтривайки последната сълза от моите очи болезнено умря и любовта.
По дяволите политиката, пред очите ви, улицата взима децата ви. Няма ли да прогледнете веднъж завинаги, по дяволите, нещастници такива!
Още не знам дали съм умен или просто не мога да проумея концепцията за действителността, която от една страна ми
харесва като идея, а от друга ме отвращава. Обичам контакта с подсъзнанието. Всичко там е толкова чисто и неосквернено поради отсъствие на материалното. Пари пари пари, по дяволите парите. Всъщност всичко е една зле скалъпена история за пари, власт, слава и суета от третокласен беден фейлетонист. Грозна гледка драифа ми се. Преди
известно време аз силно вярвах и очаквах появата на голямата любов. Любов?! Самата идея за любовта е сбъркана още в
зародиш! Хващам микроскопа и търся алтруизма в хората. Бъркам за аналгин и се сещам че в празното болката не
съществува. Решавам да поплача, оказва се че няма за какво/кого въпреки това ми се плаче. Май претоварвам празното
в главата си.
Когато сърцето ми спре да бие надявам се да умра за нещо, в което съм вярвал или за нещо, заради което съм живял.
БЪДИ СИГУРЕН, ЧЕ ГРЕХЪТ ТИ ЩЕ ТЕ НАМЕРИ!
Изпаднаха някъде по пътя.
Кога? Не знам. Не помня.
Разбрах по- късно,
когато ми потрябваха.
Мечтите и идеята за щастие.
Спокойствието на неделния следобед.
Внезапната усмивка. Любовта.
Няма ги.
В средата съм на тъмен лабиринт
от провалени планове,
ден за ден живеене
и глухо,
като на пребито куче,
стенание в нощта,
когато всички са заспали..
СЛАБИЯТ СЕ СТРЕМИ КЪМ ПОРЯДЪК, СИЛНИТЕ ВЛАДЕЯТ ХАОСА! Висок съм 190 см.,тежа 110 кг.,имам Черна коса и Сиви очи
Пишете ми
27%
моите любими песни
