Успешни истории

	Казвам се Галина. Случайно попаднах на Иван в Сладур-а, хареса ми по снимката и му писах. Той ми отговори и заформихме един дълъг разговор, допаднахме си и решихме да се видим на следващия ден. На първата среща се разминахме, но на втората успяхме да се видим, харесахме се от пръв поглед и часове наред не можехме да се разделим. Така започна нашата връзка-01.2005г.  07.2006г се сгодихме, а на 08.10.2006г се оженихме. Най-хубавото е, че на 18.02.2008г се роди нашата сладка дъщеричка-Мадлен! При нас се получи! Запознахме се в Сладур и вече сме женени!!! Трябва само да вярвате, че ще срещнете своята истинска половинка в живота, а защо да не е точно тук... Успех на всички търсещи любовта, на останалите, да намерят това, което търсят!!!
	Зравеите сладурчета! Всичко започна една самотна зимна нощ, докато разглеждах профилчета в сайтчето.П опаднах на профила на най-голямата сладуранка, видях, че е on-line и реших да и пиша на момента спешно съобщение и така започна всичко. В продалжение на половин година си писахме в скайп, но не с мисълта,че ще се видим...поради ред причини не бяхме готови за това. След тази половин година решихме да се срещнем пфф..най-накрая!!..си казах аз!! И за наша изненада тази дългоочаквана среща беше съдбоносна и за двамани, нямахме усещането, че се виждаме за първи път, а напротив сякаш сме се познавали цял живот!!иии....от тогава неможем един без друг...ммхмм ОЧАКВАЙ НЕОЧАКВАНОТО!!!....Ние не го очаквахме но..съдбата си знае работата:)
	Реших,че е време и аз да споделя едно невероятно нещо,което ми се случи тук в този сайт. Преди известно време си направих регистрация в Sladur.com от любопитство естествено и един ден както си разглеждах профили получих странно съобщение от човек, когото до този момент аз не познавах. На първите няколко съобщения не отговорих, но той продължи да настоява и така аз реших да му напиша няколко реда, след което и аз не знам как, но успя да направи, така че да продължим да комуникираме чрез скайп. Не мина много време и разбрах,че нещо между нас се случва -онова красиво нещо,което наричаме любов. Няколко месеца писахме с часове и накрая решихме ,че е време да се видим. Ще кажа само-невероятна среща с един наистина невероятен човек, когото обичам с цялото си сърце. Ще разкажа малко и за тази наша първа среща-уговорката ни бешe, че ще ме чака, но поради ред обстоятелства не успя да дойде и аз реших, че въпреки всичко трябва да се видим и така тъй като знаех адреса му отидох до там с такси и седнах в едно заведение точно срещу входа в който живее. Няколко пъти звънях на телефона му и накрая се чухме,казах че го чакам пред входа след което той(милото)дойде, но най-невероятното нещо което ми се случи до този момент беше ,че той не ме позна. След това всичко си дойде на мястото. Ние живеем на около 300 км. един от друг, но планираме в най-скоро време да заживеем заедно. Повярвайте никога не съм мислила, че ще срещна любовта на живота си точно тук,сега вече съм сигурна, че наистина това е била съдбата и на двама ни. Никога не подминавайте нещо ей така, защото не знаете кога и къде ще се появи и вашата голяма и истинска любов. Пожелавам на всеки един от вас да изживее това, което изживяваме ние Тя е там някъде и ви чака за да я изживеете-любовта на живота ви.
	Май най-добре да започна с това, че всички казват, че сме една от най-сладките двойки, които са виждали някога! Как се запознахме...Хмм,ами.. съдба,нали знаете! Той вси ми пишеше горкия,пък аз - недостъпната (е не беше точно така, харесах го още щом видях и малкото снимки в профила му). Писахме си в skype и по необясними и до сега причини той ме бил блокирал за известно време, после пък явно му домъчняло за мен и ме деблокирал... Атанасовска му работа,какво да ви кажа,вече свикнах.. ! След като се видяхме,просто знаех,че сме създадени един за друг, особено след като го харесаха и приятелите ми. Когато хвана ръката ми за пръв път се почувствах така изпълнена с енергия и любов! Тъжно е само,че не сме от един град, дори сме доста надалеко един от друг, но правим всичко възможно да се виждаме често за любовта граници няма, кофти само, че ми липсва във всяка една секунда, когато не го чувам или виждам, но пък знам, че и аз му липсвам също толкова много и това някак ме успокоява. Не живеем заедно по ред причини, рано ни е още, но след време и това ще стане живот и здраве! Обичаме се безумно много, не съм вярвала, че някога ще заобичам някой така иде ми да го изкрещя на целия свят! Откакто съм с него съм толкова по-усмихната, щастлива, замечтана...хора, които дори не ни познават ни се радват като ни видят гушнати и така силно влюбени, явно от нас лъха любов! Принципно,вярвам,че повечето потребители в сайта поне веднъж са намирали сродна душа тук! Аз лично,чрез sladur.com се запознах освен с Наско и с 3-те си най-близки приятелки и още около 4-ма скъпи за мен човека. Не мислех, че точно тук ще намеря НЕГО, но пък - късмет! Не търсете любовта,тя ще ви намери,просто оставяйте по-често профила си online (хихи)! Успехи и усмивки ! Дони & Наско
	Имам профил в Sladur.com от много време и с много хора съм си писала и съм излизала на неуспешни срещи, така че когато го срещнах, най-очарователният мъж на света, вече отдавна бях загубила надежда това да стане. Бях му разглеждала  много пъти профила, харесаха ми щурите му снимки и стихотворението, което беше написал. Той видял, че съм му гледала профила и ми писа в сладурската поща, а аз му изпратих роза и си разменихме скайповете. Преди да се видим на живо си писахме до посред нощ почти месец и за първи път ми се случваше да се смея толкова пред компютъра. Той предложи да се видим и нямах търпение за това му предложих да дойде в обедната ми почивка. Аз работех в магазина в тракия и не вярвах, че ще дойде, но той дойде. И двамата много се притеснявахме и бяхме много смешни. Втората ни среща продължи 5 часа и от тогава не сме имали по-кратка. На третата ни среща ме целуна - беше адски романтично - пихме вино на едно тепе и гледахме нощния град (много се радвам, че и двамата живеем в пловдив). Света се завъртя! Не вярвах, че ще се случи бях се отчаяла от мъжете и от връзките, но той разби всичките ми страхове. Не спах цяла нощ след вечерта на тепето, от тогава сме заедно винаги и на всякъде и всяка целувка продължава да е вълшебна. Лятото ще живеем заедно. Сега живея ту при нашите, ту при него. Избрахме си нова квартира заедно и сме адски щастливи. Не съм предполагала, че може да има такова безоблачно щастие! За една нощ се промени живота на двама ни. Само от два месеца сме заедно, но не можем да си представим живота сами. Отдавна бях изгубила надежда, но съдбата си знае работата и ни събра, когато най-малко очакваш. Благодаря от сърце на Sladur.com, че ни събра и пожелавам на всички да намерят щастието си тук!
	Ние се срешнахме тук в сладур-а, познаваме се от преди, но тук се "открихме", a сега имаме най-сладкото бебе на света. Любовта може да се срешне навсякъде само трябва да вятваш, че ще я срещнеш и да не я подминеш без да разбереш :)))
	ЗАПОЗНАХМЕ СЕ ОКТОМВРИ МЕСЕЦ БЯХ СЕ ОТЧАЯЛА ОТ ОТНОШЕНИЕТО НА НЯКОИ ТИПОВЕ В САЙТА, КОГАТО СЕ ПОЯВИ ТОЙ НЕЖЕН,ВЪЗПИТАН И ЗНАЕЩ КАК ДА РАЗВЪЛНУВА ЖЕНСКОТО СЪРЦЕ. РАЗМЕНИХМЕ СИ СКАЙПОВЕТЕ И ТАКА ЗАПОЧНА НАШАТА ВРЪЗКА СЕДЯХМЕ ДО КЪСНО И СИ ГОВОРЕХМЕ С ЧАСОВЕ .СЪПРУГЪТ МИ ЖИВЕЕ В АМЕРИКА И ВРЪЗКАТА НИ БЕШЕ ЧРЕЗ СКАЙПА ДО 22 МАЙ КОГАТО ТОЙ ДОЙДЕ МНОГО СЕ ОБИЧАХМЕ И РЕШИХМЕ ДА СТАНЕМ СЕМЕЙСТВО НА 15 АПРИЛ СКЛЮЧИХМЕ ГРАЖДАНСКИ БРАК И СМЕ СТРАШНО ВЛЮБЕНИ И ЩАСТЛИВИ. ЧАКАМЕ И НАШТО ДЕТЕ. БЛАГОДАРНИ СМЕ НА САЙТА . ВЯРВАЙТЕ ЧЕ НЯКЪДЕ В САЙТА ЩЕ СРЕШНЕТЕ И ВАШАТА ПОЛОВИНКА.ЛЮБОВТА СЪЩЕСТВУВА ПОТЪРСЕТЕ Я.
	Ами понеже се наложи да си остана в къщи, заради здравословното си състояни се порових в нета и открих вашият сайт, след като го разгледах ми се стори интересно и се регистрирах. Започнах да комуникирам с различни хора, един от които е този на снимката, а сега много се обичаме и мислим за сватба и бебе. Благодарим за всичко на Sladur.com, вие ни направихте много щастливи. Който търси намира, а и точно когато най-малко предполагате винаги става, така че тя се появява сама. Обичайте се светът е за двама!
	Един прекрасен слънчев ден...., денят не беше нито слънчев, нито пък беше ден. Всъщност беше късен следобед на 23 октомври. Беше края на сезона, както казваме във Варна. Скука, дъжд и тъга по плажовете. Нямаше какво да правя. Ровех в нета и чатех с познати в Sladur.com. Включи ми се непознат и след няколко часови приказки ме покани на кафе. Видяхме се за малко. На другия ден пак излизахме. Замина си за София. Мислех, че повече няма да се видим, но на следващата седмица пак беше във Варна. Обади ми се и бяхме заедно целия уикенд. ...Покани ме в София и аз приех поканата и в началото на ноември отпътувах за София. ...  Две седмици по-късно се преместих да живея при него. А сега вече имаме и 3 месечен син. Не съм търсила любовта. Тя сама ме намери.
	Запознахме се тук!  Не знам точно как стана вече не помня, но съм щастлива, че се получи. Писахме си повече от 2 месеца и той ми каза, че си е купил билет за България и пристига на 14 декември. И така дойде, изкарахме празниците заедно и после той си ме взе с него в Белгия. От тогава живеем заедно и сме много щастливи. БЛАГОДАРИМ ВИ Едно време и аз не вярвах и знаете ли аз няма да Ви убеждавам, защото Вие сами ще се убедите! Както казват старите хора: За всеки влак си има пътници. Аз намерих любовта точно, когато спрях да вярвам в нея, но сега съм сигурна, че тя съществува.
	Здравейте, Странно нещо е наистина съдбата, както казват и някои от другите двойки запознали се тук... Нашата история е по-скоро комична отколкото сърцераздирателна, макар че в началото на връзката ни имаше не малко камъни и спънки за преодоляване. Лошото на интернет запознанството е, че нямаш гаранция, че всичко е в реалността и е сигурно, но увериш ли се и другото - уцелиш ли човека... няма грешка:)  Та за запознанството не е тайна за всички, че тук нещата стават като на шега, но незнаеш как ти е отредено и какво ще стане в същност. "Здрасти, здрасти, с какво се занимаваш, какви са интересите ти, наистина ли това, което пише в профила ти е истина, къде живееш" ..... както му е реда... оказа се, че си допадаме и че сме...../не се смейте/ съседи и то не какви да е, а неговия прозорец гледа в моя двор, голям смях падна:) След дълги нощи чат и телефонни разговори се срещнахме и както споменах, преминавайки през купища препядствия и изпитания за двама млади и неорентирани  започнахме да се виждаме на сериозно и така вече четвърта година. Участвам със сърце в дейностите, спектаклите и всичко, с което се занимава той и организацията създадена от баща му "Бага-Тур". Родителите ни се познават и за щастие много се разбират, но по-важното за мен е, че го обичам като в първият ден от запознаството ни в Sladur, не съжалявам и за  минута преживяна с него и силно се надявам, както са писали някои двойки да има истински happyend :)  Съветвам всички, които търсят любовта първо да я тестват сериозно и след това да бъдат готови да правят компромиси, да запазят чувството на хумор и свежестта на връзката с много положителни емоции и ведър поглед към живота. Пожелавам от сърце на всички истинска и вярна любов, много сила и борбеност, както и да запазят българското в себе си, оставяйки в България и раждайки много и здрави български бебета :) P.S.От когато сме се запознали не сме влизали в сайта за запознаства Sladur и затова профилите ни вече толкова са се променили, но надяваме се на снимката, която ви пращам да ни разпознаете...кончето е същото като от неговия профил:) Аз вече съм студентка 3-та година и уча кино и телевизия, фотография, снимаме заедно и работим неща, за които не съм и мечтала, занимаваме се и с коне и с много други мои мечти...:) Изводът и развносметката е -Sladur сбъдва мечти:) \u0026nbsp;Какво да им кажа - фактите говорят!!! Никога незнаеш от къде ще изскочи зайчето! Борете се със зъби и нокти за любовта и вярвайте в себе си, в щастливата случайност и в Sladur :) P.S.От когато сме се запознали не сме влизали в сайта за запознаства Sladur и затова профилите ни вече толкова са се променили, но надяваме се на снимката, която ви пращам да ни разпознаете...кончето е същото като от неговия профил:) Аз вече съм студентка 3-та година и уча кино и телевизия, фотография, снимаме заедно и работим неща, за които не съм и мечтала, занимаваме се и с коне и с много други мои мечти...:) Изводът и развносметката е -Sladur сбъдва мечти:)  Какво да им кажа - фактите говорят!!! Никога незнаеш от къде ще изскочи зайчето! Борете се със зъби и нокти за любовта и вярвайте в себе си, в щастливата случайност и в Sladur :)
	Запознахме се преди повече от 1 година, видяхме се няколко пъти, но прекъснахме връзката си ,тъй като си имаше гадже. След 7 месеца мен намери отново в Sladur.com и започнахме са излизаме всеки ден, раздялата ставаше все по-тежка докато един ден не се озовахме на една поляна и както обикновенно се борехме той ме победи и взе надмощие. И така до днес вече половин година, щури, млади и все така влюбени. Любовта е навсякъде стига да я потърсиш и знайте, че не е важно да ти пишат много хора, а един, който държи на теб.
	Запознахме се на 30.12.2007, всъщност той беше този, който ми писа първи в сладурското ICQ и така започнахме да си пишем. Разменихме телефоните и се чувахме всеки ден в продължение на месец, а след това се видяхме, харесахме се :))))) Вече се подготвяме за нашата сватба, за която все още не е уточнена датата... Хубавите неща се случват, когато най-малко ги очаквате...дерзайте
	Понеже не можахме да рещим кой да публикува, решихме да я напише както я вижда всеки от нас. Първа дамата: Люто лято... Жегаааа.... Връщам се аз от море попрепечена и пикантна и решавам да зацикля пред PC-то... И виждам, че някой пак ми е писал в сладура. Мисля си какъв ли шматльо ще ми губи времмето пак и  подхождам с недоверие към профила му, но след подробното проучване ала CIA, но с изненада установих, че се усмихвам. Мммм... Разменихме си Skype nick-овете и се почна чат маратон до посред нощи. И така няколко дена... И точно в деня преди да замина за чужбина завоалирано предлагам да се видим (и слава Богу!) Закъснявям с 20 мин за срещата (blush), но тя мина супер :) Останах много прятно изненадана. Първо разбрах, че той е от момчетата, с които мога спокойно да се разхождам из тъмни уличке без да ме е страх :) Бях запленена от неслизащата от лицето му усмивка и топлия глас. Установихме, че много си приличаме и подхождаме. За първи път момче толкова много да ми хареса и като човек и като вънщност, но най-вече като човек... Имах чувството, че е изваден от някоя от лбимите ми фентъзи книги. Не мислех, че има такива мъже и не съм очаквала, че ще се влюбя така, както сега. Заминах си от България с голямо нежелание и малко надежда, че има вероятност да сме заедно, понеже отсъствието беше за дълго, но дори от разстояние връзката ни се задълбочи през тези 4 и половина месеца виртуално общуване. И най-накрая, след много проблеми и едно пътуване-одисея се видяхме... По време на проблемното пристигане той доказа обичта си. Последва 1 месец щастие... Цял меден месец. Абсолютно неразделни. Близките ни се чудеха как след едно виждане и само 4 месеца и нещо чат вече живеехме заедно и бяхме неразделни, но на нас не ни пукаше :) Обичаме се до лудост и това е най-важното ! Пожелавам го на всеки! Един летен ден лутайки се из сайта на sladur.com попаднах на едно девойче, крайно нетипично и особено чаровно интригуващо. Писах и и не чаках дълго за отговор. Последваха дълги разговори в чата да не кажа непрестанни. Безкрайно интересни, забавни и пълни със свеж хумор в убийствени дози. От дума на дума се стигна до моето поканване на среща.  Жарък ден, в който реших да се изкъпя и се получи, така че 20-25 минути преди времето срещата излязох от банята. С невъобразима скорост излязох и хванах първото свободно такси което намерих. Стигнах по-рано и почаках. Чаках, чаках – по едно време се изтегнах на една пейка и се попрепекох на слънце разкопчах доста копчета от ризата си(повтарям се – ужасна жега беше). И наблюдавах за очакваното момиче – като астроном нощното небе. И ето пристигна - дълго чаках и дочаках момичето. Определено бях шашнат от интелигентноста, приятно излъчване, чара и добротата. Случи се да покажа непохватността си и сковаността си – по забавен, но незабелязан от мен начин. Беше ни много интересно един на друг дори само да се гледаме, без да говорим. Думите които слушах ми бяха много приятни, гласът й – да можеше само да чуете този глас. Още от първата дума вдъхваше уважение и беше така галещ ухото, че аз който си падам приказлив донякъде предимно мълчах. Прекрасна среща с чудесен човек. Неусетно минаха два часа и се прекъсна интересния разговор – трябваше да тръгва чаровното момиче – Савина. Последва нейното заминаване и 4 месеца чат и интернет общуване по всички възможни начини. Задълбочихме отношенията си и се влюбихме – чудно момиче е, както се казва за чудо и приказ. Зимата се живяхме заедно за един месец – радостен месец. Опознахме се много дълбоко и станахме неразделни. Дано и други да имат нашето щастие – пожелавам го от сърце.
	Ами всичко започна един ден преди рождения ми ден. Аз много често разглеждам случайни профили в сайта и понякога се случва да се включа на някого, но този ден беше различно.Той ми отоговори! На мен ми предстоеше велик купон все пак ставах на 18, той ми пожела приятно изкарване защото предполагаше, че деня на рожденния ми ден няма да се засечем, но уви той намери начин и ми честити отново, дори той ми подари първата роза в сладур!  Беше голям сладур с тази усмивка и топъл поглед, но не вярвах че би могло да излезе нещо. Излязох дори не му казах, че ще съм на доскотека. Изкарах си страхотно, но за съжаление приятелката, с която бях трябваше да се прибира и за да не остана сама аз също бях принудена от обстоятелствата да се прибера. След като влязох в къщи погледнах към компютара и той беше включен,въпреки че никога не се е случвало да работи цяла вечер седнах от любопитство..Първия човек, който ми се включи беше той - Люси! Прибрах се в 4 и 30 а си легнах в 6 и 30...Два часа мили думи, и страхотно отношение. Не ги усетих, но много му се доспа накрая и трябваше да лягаме, но аз толкова много исках да го видя наживо, а той не се престрашаваше да ме покани на кафе. Аз направих първата стъпка,след като видях, че ми е предложил приятелство в сладур му казах, че имам много сладък приятел в сладур и ми се иска да се запозная с него и накрая така направих, че да ме покани на кафе. Не ме питайте как увъртях нещата за да стане така. На другия ден бяхме заедно...само 3 часа в кафето. И темите така и не свършваха, говорихме, а времето летеше. Разбрахме се да излезем и вечерта. Като се прибрах в къщи седнах на компютара и първата ми работа беше да си пиша с него. Вечерта излязохме уж на кафе, а стана, така че се отбихме в механата при общи познати...да повечето негожи приятели се оказаха и мои много добри познати..Какво ли е? Може би съдба! Седнахме там...а ръцете му бяха толкова студени, че ми дожаля и ги взех в своите. Тогава за пръв път усетих потръпване стана магия той погледна в очите ми сякаш досега не бяха поглеждали в тях и не след дълго ръцете му се стоплиха, но той не пусна моите..И последва времето за целувка...най красивото нещо, което ми се беше случвало досега..един миг продължил сякаш цяла вечност. Един миг, в който изчезват всички около нас,става тъмно и тихо, няма никой само аз и той...И от там тръгна всичко! Той е човека когото съм търсила винаги! Още на първия ден имах чувството, че го познавам, чувствах се спокойна и закриляна,и най важното - оценявана! Сега го обичам с цялото си сърце! Бих искала това да продължи вечно! Ами и аз като другите не вярвах, че това може да се случи в сладур. Той също беше така наранен и отчаян когато се запознах с него, но сега на пук на всичко всеки ден сме заедно и изкарваме с часове заедно без да поглеждаме часовника. Той е мъжа на мечтите ми!Обикнах го и ще се постаря да не го губя,защото съдбата рядко изпраща щастливи мигове и ако успееш да ги уловиш си длъжен да го задържиш! Вярвайте в чудеса,защото те се случват само на такива!
	Интересно нещо е съдбата на човек... Замислям се сега вече изминали почти шест месеца, след като го срещнах..него - най-милият, грижовен и добър мъж на света..Толкова много го обичам..:) Видях го тук онлайн ..ах тези очи и тази сладка тръпчинка, те бяха виновни за да се осмиля да му пиша. Той пък взе, че ми отговори и така сменихме си скайпчетата и почнахме да си пишем..т.к. той живее в Лондон , а аз в Стара Загора..:)  Направих личен рекорд по писане на съобщения, но успях, той дойде на 4.08.2007г. от гадния омразен за мен Лондон, който ми го взима всеки месец :)  Видяхме се и от тогава сме неразделни. Незнам до кога ..иска ми се да е завинаги, защото никога не съм обичала някого толкова много.. Благодаря ви ! P.S Интернета било страшна работа:) Хора вярвайте това може да бъде и вашата приказка!
	В сайта аз лично имам регистрация от мнооооого отдавна. Около средата на 2007 година се запознахме с Боби чрез sladur.com. Един ден както си проверявах кутията видях, че Боби ми е писал. В писмото споменаваше, че сме от едно училище, но той е завършил през 2006 година и е от класа на мое бивше гадже. Пописахме си малко в сладур, след това си разменихме и скайповете. Към ноември месец някаде започнахме да си пишем и пишем, и пишем до късна нощ.  Декември месец се запознахме лично, макар че и в училище сме се засичали. И така един декемврийски ден отново се видяхме, явно беше любов от пръв поглед. Бяхме в едно заведение, когато той най - неочаквано ме целуна. И оттогава почти няма ден, в който да не сме заедно. Той е най - прекрасното момче на света. Мил, нежен, кавалер и т.н и т.н. На всички, които не вярват, че любовта не може да се срещне в интернет се лъжат много. Както виждате не са 1 и 2 двойките, които са се запознали тук, а и много от историите започнали от Sladur.com са брачни. Повярвайте, че любовта може да се срещне в интернет. Живота е кратък, прекалено кратък за да търсите любова тя сама ще ви намери.
	Да си призная честно невярвах, че тук мога да открия човека когото обичам с цялото си сърце... Един ден реших да вляза в сайта за да "убия" времето и видях, че ми е писал...съвсем неангажиращо, но в същия момент ме заинтригува и то страшно много!Почувствах, че това е човечето, което съм търсила толкова време и се оказах права! Спомням си, че ден преди да видя, че ми е писал бях разглеждала профила му, но той изобщо не е знаел това-съдба :D Та както разглеждал различни профили решил да ми напише писмо и от там започна всичко. Когато видях писмото от него веднага му отговорих и така се започна... Всяка вечер говорихме по Skype минимум по 4-5 часа и така след две седмици решихме, че трябва да се видим и така и стана. Хванах нощния влак от Варна за Пазарджик(забравих да спомена че аз съм от Монатана, но уча във Варна, а той е от Пазарджик, но учи в София) и така хванах влака и ето ме сутринта се озовах в Пазарджик! Признавам си малко бях шашната тъй като след като слязох от влака ми се наложи да почакам около 10 минути, тъй като е имал проблеми с колата...и стоя си аз на гарата пооглеждам се, но няма никой. Реших, че ще е хубаво да проверя кога е следващия влак за Варна...и нещеш ли след минутка видях как една доста внушителна фигура се приближи към мен и тогава го познах! Беше той! Никога няма да забравя този момент!  Още щом ме видя, ме прегърна и целуна толкова нежно, че ми се искаше това да продалжи цял живот! От този момент нататък ние сме неразделни...поне когато имаме възможност да сме зедно, тъй като той е във София, а аз във Варна, но въпреки това намираме време и се виждаме. На всички, които не вярват искам да кажа, че любовта от разстояние е възможна! Правим планове, след като завърша да се преместя при него в София и нямам търпение, тъй като ми остава още около половин година! Знаете ли приятели - щастлива съм! Щастлива съм, че имам такъв човек до себе си! На всички, които не вярват че любовта от подобен тип запознанства тоест чрез интернет не е възможна-лъжат се! Трябва просто да повярвате в любовта и тя ще дойде, така както не сте и очаквали! Благодарение на Sladur.com срещнах един прекрасен човек, когото обичам с цялото си сърце и винаги ще бъде така! Благодаря ви!
	Здравейте Сладури и Сладурани, Ето ни и нас, може би едно от най-"пресните" Сладурски семейства:) Началото и на нашата приказка бе написано благодарение на Sladur.com и неговият екип, за което искаме да им поднесем огромните си благодарности. Всичко започна от едно "здравей" точно преди 2 години, при което нито един от нас двамата не е предполагал, че това "здравей" което си написахме on-line тогава ще даде началото на едно много ценно интернет приятелство, което след около 700 e-mail-а,sms-i,телефонни разговори и най-прекрасните мигове прекарани заедно ще прерастне в една красива любов, която дори и атлантическият океан и хилядите километри, които ни деляха през по-голямата част от тези две години не успяха да прекършат. Именно тази любов ни доведе и до съдбовното "да" което си казахме на 11.11.2007г. на романитична сватбена церемония на брега на океана, която разбира се ще има продължение живот и здраве и в нашата мила родна България,където мислим да си я отпразнуваме по "нашенски":) Най-сърдечно желаем на всички Сладури и Сладурани, и въобще на всички, до които стигнат тези редове, да открият истинската любов, да вярват в нея и да не се отказват въпреки разочарованията, защото тя наистина може да се окаже че е точно там където най-малко предполагате и да ви връхлети точно когато най-малко очаквате. Бъдете здрави!!! Поздрави и усмивки, Иви и Алек Миланови Florida,USA
	Здравейте сладури! Това сме ние - Криско и Лили, а познанството ни датира от преди 7-8 години, когато той отбиваше военната си служба и наши общи приятели ни запознаха. И толкова. Нищо друго! Даже не помним дали сме били на “Здравей - здрасти” след първата ни среща. До преди 7 месеца…, когато той ми писа в sladur.com: - “Тебе от къде те познавам?” . Помислих си, че е поредния изтъркан трик за виртуална свалка, но като му разгледах профила се сетих за нашата далечна среща. Отговорих му и от там се завъртя един шеметен чат до късно сутринта в продължение на няколко дни. По това време имах приятел, но връзката ни вървеше от зле, по-зле. Виждах края и началото на нещо ново и вълнуващо. Приключих със старата ми връзка окончателно и излязохме на първата ни истинска среща. От 17-ти май до сега сме неразделни. Онова виртуално влюбване се превърна в истинска обич, която продължава и сега. Посланието ни към всички тук е, че напълно реално можеш да намериш любовта във виртуалния свят на сладурите! Ние сме една от двойката-щастливци, а следващите може да сте вие… :)
	Денят беше 3 Ноември  и тъкмо се прибирах от кафе и реших както винаги след като се прибера да проверя кой ми е разглеждал профила...и из между всички едно момиче ми се наби на очите веднага. След което реших да я поразгледам по отблизо :P Разгледах първо снимките и и тя много ми хареса, след което много исках да се запозная с нея, но тя беше на 21 години и аз не очаквах кои знае колко от нея. Даже и приятелството щеше да бъде доста голямо постижение за мене. Реших да доразгледам профила и и както никога да прочета представянето и. И да не повярваш тя си беше оставила Skype името на представянето си и беше написала "и да пишете що...". Аз много се зарадвах и реших да и пиша. Намерихме се веднага, тъй като тя беше на компютъра си. Още първите един два часа много си допаднахме. След продължителен разговор (12 часа), тъй като не можахме да се отделиим един от друг осъзнахме, че просто сме един за друг, бяхме станали толкова близки за толкова кратко време, че дори не можахме ние самите да осъзнаем кога и как е станало всичко между нас...да осъзнаеш за един ден, че това е човека, когото търсиш от толкова много си търсел и изведнъж...за един ден да ти се преобърне тотално живота. Това едва ли всеки би го разбрал докато не изпита точно това чувство...истинската и силна любов която да те кара всяка секунда да трепва всичко в теб докато си мислиш за любимия човек...или само това да знаеш, че си с човека, с когото наистина искаш да бъдеш...от това чувство по хубаво няма. И може би тук трябва да добавим, че не сме от един град, а сме от два различни края. Аз живея в Лом, а тя е от Варна все пак това са 600 километра растояние, но въпреки всичко това не ни пречи, а ни прави по силни тъй като всеки път чакаме с нетърпение следващата ни среща...и това, че сме далеч един от друг не означава, че ще се отчуждим даже обратното обичаме се все повече. Който казва, че чуствата от растояние не могат да съществуват значи никога не ги е изпитвал тези чуства или не знае какво е истинската и най-вече силната любов. Много благодарим на тези, които направиха този сайт и ни дадоха възможността да се запознаем.:) Любовта има много измерения едно от тях е www.Sladur.com имате ли вяра в това ще намерите любовта тук, а тя рано или късно ще дойде и при вас.
	Всичко започна случйно, точно когато ми беше писнало от всичко, беше период на изпитание за издръжливостта ми дали ще оцелея в борбата с несгодите на живота. Един студен мрачен януарски ден 2006-та, много отчаяна, тъжна и САМА(във всякакъв смисъл) и казвайки на глас почти крещейки АМАААН писна ми вече, видях в сладурското icq сладур с nickname AMANN. Писах му и го попитах  "На теб пък от какво ти е писнало amman защо си amman?". Така започна нашата СЛАДУРСКА приказка! 2007-ма отново януарски, но вече слънчев, топъл и щастлив ден отново стоейки и говорейки с AMANN и казвайки му ОБИЧАМ ТЕ, получих и предложение за брак! Оженихме се на 16.06.07 в 16.06h. Sladur.com събра и ощастливи две сърца. От това да си с обичания и любим човек по-голямо щастие няма!
	Имало едно време, през девет планини в десета, едно царство наречено Пловдив. Там живеели момиче на име Аделина и момче на име Жоро. Те не се познавали, но били родени един за друг и дълго се търсили. Веднъж, в съседно на тях царство наречено Интернет – Sladur.com, те се срещнали. Веднага разбрали, че са се намерили и се влюбили! Обичали се лудо, много пътували, били неразделни! В един прекрасен ден той с много любов, нежни целувки и красив пръстен и поискал ръката и тя се съгласила....! ...Но за нас приказката не свършва, тя едва сега започва! Вече чакаме нашето първо бебе :)  Искам да кажа на всеки, който търси и вече е загубил надежда, че неговата половинка е там някъде и чака да бъде намерена! Може да не е точно тук, но не спирайте да я търсите! Така направихме ние!
	Аз бях сложила снимка с моя приятелка и от самата снимка не ставаше ясно коя от двете съм аз. Той беше харесал моята приятелка и смяташе, че тя всъщност съм аз. Пишехме си около месец, когато аз поисках да се видим. По това време имах приятел, с когото имах дългогодишна връзка, но когато видях Него, разбрах, че това е мъжа,с когото искам да прекарам живота си. След около пет месеца заживяхме заедно...и така до днес,вече шест години и половина. Имали сме много трудни моменти, били сме пред раздяла, но когато обичаш и уважаваш някой всичко може да бъде простено и забравено. Благодаря на sladur.com, че ме срещна с този невероятен човек! Пожелавам на всички тук да намерят любовта на живота си!
	Благодаря на Владо и на целия екип на този сайт, че ни дадоха възможност да срещаме тези, които сме търсили! Благодарим Ви!!! Запознахме се вечерта на рожденният ми ден, но не в някоя дискотека, а тук в този сайт. Защото аз съм от Добрич, а той от Бургас! След седмица имахме среща пред Катедралата във Варна! Видях го и разбрах че това е моят човек. За пръв път осъзнах, че това чувство е истинско и е невероятно да го изпиташ! Отидох с него в Бургас уж за 2 дни, но пък след още 2 дни беше Свети Валентин и нямаше начин да несме заедно?!  И тогава той ме попита "Ще се омъжиш ли за мен?" Честно казано на 32 всяка жена напълно съзнателно и трезво преценя отговора си! Аз бях 100% сигурна, че няма да сгреша казвайки да! След още 1 седмица вече бях в Бургас с багажа си! Естественно родителите ми и приятелите бяха леко в шок, но и много щастливи, че съм попаднала в подобна приказка! Свадбата ни беше планувана за по-рано, но по стечение на обстоятелства се оказа, че е точно на 01.06.2006. Една чудесна дата! Пожелавам на всички сънищата и мечтите им да станат реалност! Да вярват, че чудеса стават всеки ден! Да обичат по-силно от себе си, човека до тях за да получат това което искат! Бъдете смели в мечтите и решенията си! Живота е прекрасен, когато си с човека когото обичаш! Обичам те,Иванушка!!! Мога да напиша цяла книга, но имам среща със любовчето ми и вече закъснявам. Пожелавам на всички тяхната книга да бъде пълна с красиви моменти, много усмивки, слънца и безкрайно щастие!!!
	...Беше зимата на 2003 и аз тъкмо бях приключила старата си връзка.. Някой ми каза за този сайт и реших, че може би това е начина, по който ще се разсеям и ще се пренеса поне за мъничко в един не толкова реален,друг свят... Тогава видях профила му и реших да напиша едно "Здрасти" :))) Той беше в Лондон, аз в Казанлък, но си чаках визата за UK..:)  Последваха купища безсънни нощи, които разбира се по-натам преминаха и в разговори по телефона, докато един ден той си хванал самолета за BG и просто ме намери на работата ми....:))))) Пихме кафе и прекарахме близо седмица заедно...и той си замина.. ...не мина много и историята се повтори(няколко пъти)..и така ме изненадваше ненадейно всеки път ... На 14.02.04 отново долетя от UK за да ми подари една огромна бонбониера сърце и един голям плюшен Зайко:)))  Беше много мило..заминахме за София празнувахме и след няколко дни отлетяхме за London :)) Живеем заедно вече 4 години и един ден съм си обещала, че ако решим да се женим ще искам Владо за кум:))))))))  Ако не беше той и идея му да създаде SLADUR.COM вероятно нито аз и Митко щяхме да сме НИЕ нито щеше да има " успешни истории" като тези, които четем тук :))) Така че искам само да кажа едно голямо БЛАГОДАРСКО на Владо и не ми остава друго освен и на вас да пожелая да срещнете Любовта тук ако пък вече сте я срещнали-не пречи да създадете чудесни приятелства...аз и това направих:)))) Успех и ......да знаете,че случайни неща няма......:)))))  "Love is the sweetiest thing of all" ...както пишеше на една чаша за кафе :))))))
	Запознахме се в Sladur.com. Гледахме си профилите всеки ден и след 3-4 дни реших да и пиша :) Това,което ме накара да и пиша беше нейната прекрасна усмивка. Писахме си няколко дни тук, след това започнахме и в Skype. След 1 седмица решихме да се срещнем иии .. всичко започна тогава. И двамата решихме първо да се виждаме като приятели и след време да помислим за нещо по-сериозно, защото и двамата бяхме разочаровани от любовта, но приятелството ни не продължи дълго време :) (само 3 дни). На 01.11.2006 вече бяхме заедно =) Бяхме и сега все още сме много щастливи заедно вече почти година :))) А на всички вас искаме да кажем само 1 нещо: Истинската любов съществува ! Може пък .. и твоята половинка да е тук. :)) Не спирайте да търсите любовта ;)
	С моята половинка се запознахме тук в Sladur.com. Всичко стана много случайно и двамата една вечер скучаехме и се намерихме, и започнахме да си говорим ей така за да си губим времето. С всеки изминал час аз усещах как се привързвам към него и започнах да изптвам някакво чувство, след което то се превърна в голяма любов. Сега сме заедно и сме щастливи заедно вече 2 години. Благодарим ви!
	Един ден проверявах профила си в Sladur.com и видях, че тя ме е гледала. Това, което ме привлече тогава беше не само красотата и, а и самата снимка, тъй като знаете, че се увличам и от фотография. След като рагледах профила и това, което ме накара да и пиша беше не друго, а инфото. Когато се запознахме и срещнахме в последсвие не предполагах, че отношенията ни ще станат толкова дълбоки и здрави. Някак си от момента, в който осъществихме живия контакт, като че ли и двамата усетихме някаква хармония помежду си. Имаше доста прични да не се задълбочи връзката ни, но постоянно имаше едно привличане, една притегателна сила, която ни привличаше един към друг и в началото не разбирах, но в последствие проумях! Радвам се, че точно тя е майката на все още нероденото ни дете и се моля да съумея да се грижа добре и за трима ни!
	Запознахме се в Sladur.com пишехме си, а после започнахме да си чатим и в skype. Решихме да се срещнем и след 10 дена и предложих да се оженим. Когато нещата станаха сериозни решихме да изтрием профилите си, тъй като вече не ни бяха нужни. Вече се оженихме и сега я обичам с цялото си сърце. Благодарим ви!

Страница [>>]